Сандро Ботичели
(1445-1510)
- Ботичели – снимка Уикипедия
Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (Alessandro di Mariano di Vanni Filipepi), известен като Сандро Ботичели, е италиански художник, един от най-големите италиански живописци от Флорентинската школа, творил по времето на ранния Ренесанс.
В историята на живописта няма по-поетична от тази на Сандро Ботичели. Той получава признание благодарение на тънкостите и изразителността на своя стил. Произведенията му са плод на ярката индивидуалност и тънките линии, прозрачността на елегантните и студени, но в същото време изискани цветове, одушевените пейзажи, съчетани с игра на линиите и създадените от него нови изобразителни форми.
Ботичели е роден на 1 март 1445 година във Флоренция в семейството на Мариано и Смералда Филипепи. Както повечето от местните жители, баща му е бил кожар. От 1461 година момчето учи живопис при Филипо Липи, а по-късно става ученик и на забележителния скулптор и живописец Андреа Верокио, при когото се сближава с Леонардо да Винчи (също ученик на Верокио).
Алесандро получава псевдонима Ботичели (“бъчва, барел”) от големия си брат Джовани. Баща му рано забелязва склонността му към живописта и през 1464 година поверява обучението му на най-известния художник в града, монахът Филипо Липи. Вероятно през 1469 година Ботичели вече се счита за самостоятелен художник и започва да работи у дома. Когато през октомври 1469 година баща му умира, семейството разполага със значително имущество и в началото на следващата година Сандро отваря собствено ателие. През лятото на 1470 той създава картина с алегорични изображения на Силите, която му донася голяма известност в града. През 1472 постъпва в Гилдията на Свети Лука. Основните си поръчки Ботичели получава във Флоренция. През 1474 в старата църква Санта Мария Маджоре, създава една от най-забележителните си картини – “Свети Себастиян”.
През 1469 година във Флоренция настъпват промени и властта преминава в ръцете на Лоренцо Медичи, наричан Великолепния. Неговият двор се превръща в център на флорентинската култура. Лоренцо е приятел на художниците и поетите, както и самият той е много фин поет и мислител. Той става покровител и клиент на Ботичели. Художникът изпълнява много поръчки, възложени му от Лоренцо Медичи и от неговите роднини. През 1475 рисува турнирно знаме за Джулиано Медичи. Но това, с което наистина впечатлява клиентите си е платното “Поклонението на влъхвите” (1475-1478), където прави и единствения си автопортрет.
Започва най-плодотворния период в творчеството на Ботичели. Ако се съди по броя на учениците и помощниците му, регистрирани в тогавашните документи, през 1480 година той се ползва с невероятен успех. През 1481 година работи в Рим. Изработва три стенописа в Сикстинската капела. На следващата година Лоренцо Великолепни поръчва на Ботичели и на други известни художници да направят цикъл от стенописи във вилата му в Спедалето. Друга от най-известните картини от зрелия му период е „Пролет“ (1477), също нарисувана за вилата на Медичите. Това е едно от най-сложните по съдържание платна на Ботичели. През 1483-1484 създава знаменитата си картина “Раждането на Венера”.
Наред с многобройните изображения на Мадона (сред които специално място заема неговата “Мадона в Слава”, известна като “Магнификат”), Ботичели рисува портрети на редица известни личности, включително и Джулиано Медичи, Микеле Маруло, Лоренцо Лоренцано и други.
През деветдесетте години Флоренция преживява политически и социални сътресения – изгонването на Медичите, краткото царуване на Савонарола с неговите религиозно-мистични проповеди срещу папския авторитет и богатия флорентински патрициат. Душата на Ботичели не може да понася да продължава да бъде разкъсвана между красотата на света и страха от греха.
След смъртта на своя покровител Лоренцо Медичи (1492) художникът се отказва не само от хуманистичните теми, но също и от типичните за ранното му творчество характеристики. Последните му картини се отличават не само с аскетичност и с опростени цветови решения, но са пропити с песимизъм и безнадеждност.
Нарастващата религиозна екзалтация достига трагичните си върхове в две монументални изображения на смъртта на Христос, в които семейството му плаче около неговото безжизнено тяло, изпълвайки с покъртителни мъка. През 1495 художникът приключва последната си работа за Медичите. След това Ботичели попада под въздействието на Савонарола и през 1497-1498 година сам изгаря на градския площад свои картини на митологични теми. След като папата отлъчва Савонарола от църквата и през май 1498 е обесен, Ботичели изпада в немилост и до 1504 година работи предимно по религиозни теми.
След 1500 година Ботичели рисува все по-рядко. Единственото му произведение от началото на ХVI век е “Мистичното Рождество Христово”. Вниманието на майстора е съсредоточено върху изображението на чудесното видение, а пространството изпълнява само спомагателна роля. Тази нова тенденция в съотношението на форма и пространство е характерна и за илюстрациите към ръкописа на “Божествена комедия” на Данте. През 1502 получава покана за работа при Изабела д`Есте, херцогинята на Мантова, но по неизвестни причини Ботичели не приема.
Дори след като остарява и изоставя живописта, неговото мнение продължава да се цени високо. През 1504 година заедно с Джулиано да Сангало, Козимо Росели, Леонардо да Винчи и Филипино Липи, Ботичели участва в комисия, която трябва да избере място за статуята на Давид, изваяна от младия Микеланджело. В спомените на своите съвременници Ботичели е представен като весел и добър човек, който е бил много открит и гостоприемен. Художникът не е криел своите умения от учениците си и дори учителят му Липи е изпратил своя син Филипо да се обучава при него.
Впоследствие Ботичели се разболява и умира в нищета. От неговите произведения са запазени около 150 произведения, а творчеството му е преоткрито в средата на XIX век. Умира на 17 май 1510 година и е погребан в семейната гробница в църквата Онисанти.